Търсач на приключение

Спирам на бензиностанция, свалям каската и виждам 8 турски мотора, все BMW-та. Запознавам се с колегите, разглеждайки натоварените машини. Бъбрим си. Разбирам, че са тръгнали от Бурса и ще пътуват чак до Нордкап, най-северната точка на Европа. Гордо им казвам, че в новия брой има пътепис до там и обратно, написан от наш приятел…
Всъщност телефоните в редакцията прегряха. Не, не е от адската юлска жега, захлупила България и превърнала родината във врящо гърне. Загряха от желанието на наши читатели да върнем пътеписите на страниците на Moto Club. Такива са и желанията, отразени на мейлите на редакционната ни поща.
Ясно е, че са най-четените материали! Но пък защо не помогнете и вие, както ни помогна авторът на пътеписа в този брой Пепи Караиванов. Всъщност той тъкмо се върна от Португалия. Който обича да чете за пътешествия, той обича и дългите пътувания. Така че, ако пътувате някъде, напишете вашите впечатления, дайте снимки и ние ще ги публикуваме. Така и други колеги мотористи ще разберат докъде сте ходили, ще прочетат ценна информация, която може да им послужи за техните турове.
А аз на бензиностанцията по спомени разказвам на комшиите откъде е минал Пепи. Дори им показвам на картата. Пием по кафе и се разделяме – те на север, а аз на изток.
Ще рече някой, че в тази горещина не е за пътуване. Вярно, напича, тегаво е, жегаво… Но пък като дадеш газ, като те лъхне вятърът, като усетиш мириса на асфалта, веднага забравяш за несгодите. През юли ми се наложи доста да попътувам из страната и видях, че по шосетата е пълно с мотористи. Не само в почивните дни. Няма интересно кътче в България, където на паркинга да няма мотори. Същото важи и за крайпътните заведения, особено ако имат дебели сенки. Защото няма нищо по-хубаво след километри преход да разпуснеш с вкусна гозба и ледено питие…
Хайде, тръгвайте, че и мен ме засърбяха ръцете, а взех и да преглъщам… Нищо че е жега!
На добър път и безаварийно!